Анкета

Забележка: В началото са тези годишнини, за които не са установени точни данни, а само година.
 

Краеведски календар за 2025 година

 

290 години от рождението и 195 години от смъртта на Папа Витан Стари (Витан Цонюв Димитров) (ок. 1735, Трявна - 1830) - резбар, живописец и свещеник. През 1811 г. Папа Витан изписва царските икони в Къпиновския манастир „Св. Никола”.

 

285 години от рождението и 105 години от смъртта на йеросхимонах Спиридон (1740, Габрово - 1815 - книжовник и духовник, автор на „История во кратце о болгарском народе славенском” (1792).

 

250 години от рождението на Петър Стоян Родев (ок. 1775 г. в Габрово - неизв.) - търговец и дарител.

 

240 години от рождението на Папа Витан Млади (Витан Коюв Цонюв Витанов) (ок. 1785, Трявна - 11.06.1848) - зограф и резбар, представител на Тревненската художествена школа.

 

235 години от рождението на Илия Цонев Видинлиев (ок. 1790, к. Парчовци - 1.01.1876 - търговец - лихвар, един от най-заможните българи преди Освобождението, дарител на Габровското училище.

 

235 години от рождението на Влад Поппетков Гладичов (ок. 1790, Габрово - 1851, Плевен) - църковен настоятел, преписва Паисиевата история от преписа на хилендарския проигумен Пантелеймон.

 

235 години от рождението на Йоаникий Папавитанов (ок. 1790, Трявна - 24.03(5.04).1854) - зограф, представител на Тревненската художествена школа.

 

225 години от рождението и 130 години от смъртта на Дончо Стоянов Войновски (Бойновски) (ок. 1800, с. Бойновци - ок. 1890) - баща на Никола Войновски, емигрант в Галац, подпомагал българските емигранти в Румъния.

 

225 години от рождението на Никола Филиповски (Капитан дядо Никола) (ок. 1800 - 2.08.1856) - български революционер, организатор на въстанието в Габрово през 1856 г.

 

225 години от рождението на Никола Иванов Фичев (Уста Кольо Фичето) (1800, Дряново - 5(15).11.1881) - български майстор-строител, самоук архитект от епохата на Възраждането.

 

220 години от рождението на Андрей Христов Манафов (1805, Габрово - 1869) - заможен чорбаджия и търговец. Заедно с братята си Петко и Иван участва в основаването на габровското читалище (1861). Събира и изпраща народни песни на Васил Априлов в Одеса.

 

  210 години   от рождението и 130 години от смъртта на поп Неофит Георгиев Соколски (1815, с. Етъра - ок. 1895) - учител и духовник, построява училище (Попнеофитовото школо).

 

210 години от рождението на поп Димитър Живодерски (1815, с. Живордери (дн. Малини) - 1878) - свещеник, член на габровския революционен комитет (1862), заточеник в Диарбекир. Първият свещеник в църквата „Св. Архангел Михаил” в Новата махала (1840). От 1860 г. служи в църквата „Св. Троица” - Габрово.

 

210 години от рождението на Димитър Цвятков Мичковиц (ок. 1815, Габрово - 18.12.1888) - първият кмет на Габрово след Освобождението, завършил военно училище в Русия, богат занаятчия и манифактурист, собственик на кожарска работилница.

 

210 години от рождението на Никола Евтимов Сапунов (ок. 1815, Габрово - 27.07.1861) - инициатор и активен деец за построяването на българската църква „Св. Стефан” в Цариград, (осветена на 9.10.1849 г.), първомайстор на абаджийския еснаф, член на Българската община в Цариград, включва се в борбата за църковна независимост .

 

200 години от рождението на Радион Петрович Умников (1825, к. Умниците - дек. 1881) - търговец, дарител за просветното дело в Габрово. Почетен гражданин на Харков.

 

  195/190 години   от рождението на поп Харитон Станчев Халачев (1830/1835, Габрово - 9.05.1876) - свещеник, деец на национално-освободителното движение (войвода на чета), ръководи боевете при Дряновския манастир.

 

195 години от рождението на Тотю Антипов (ок. 1830, Габрово - 13.04.1899) - кожар, търговец, дарител на библиотека „Априлов-Палаузов”.

 

195 години от рождението на Христо Станчев Арнаудов (1830, Габрово - 1884) - търговец, подпомага национално-освободителното движение и движението за църковна независимост.

 

195 години от рождението на Филип Тотю (Тодор Тодоров Станчев, Тотьо Топалски) (1830, к. Гърците - 26.03.1907) - деец на национално-освободителното движение (войвода на чета), участник в Сръбско-турската и Руско-турската освободителна война.

 

195 години от смъртта на Гаврил Рилец (неизв., Габрово - 1830) - килиен учител, духовник.

 

  190 години   от рождението на Иван Колчев Калпазанов (1835, Габрово - 22.07.1889) - родоначалник на габровската индустрия, основоположник на фабричното текстилно производство.

 

185 години (1840) от уреждането на първата ученическа и обществена библиотека у нас при Априловото училище в Габрово.

 

185 години от рождението и 135 години от смъртта на Петко Аврамов Гачев (ок. 1840, Габрово - 24.11.1890). Училищен настоятел, общински съветник, помощник-кмет на Габрово, кмет на Габрово.

 

185 години от рождението на Цаню Захариев - Млади (1840, Трявна - 9.11.1902) - зограф-иконописец. Един от създателите на революционен комитет в Трявна. Изписва знамето на Зографската чета в Тревненското въстание. Участва в сраженията край Новата махала.

 

185 години от рождението на Стефан Калпазанов Зографски (ок. 1840, Габрово - 1908) - учител, участник в национално-освободителните борби; след Освобождението е член на Софийския апелативен съд и подпредседател на Висшия касационен съд. Автор на книгата „Кратко учение за богослужението на православната църква” (1875).

 

185 години от рождението на Стефан П. Хаджистойчев (1840, Габрово - 4.07.1907) - търговец и дарител. Участва в създаването на фабрика „Александър”. Дългогодишен член и дарител на библиотека „Априлов-Палаузов”.

 

185 години от рождението и 135 години от смъртта на д-р Димчо Иванов Султанов (1840, Габрово - 15.06.1890) - един от първите лекари габровци. Автор на популярна по онова време книга за бременността и майчинството „Хигиена на непразните жени, тези които наскоро ще раждат и родилниците и хигиена на малките деца от раждането до отбиването им от цица”, Русе, печ. А. К. Жейнов, 1881.

 

185 години от рождението на Сава Илиев Сирманов (1840, Габрово - 22.06.[1903]) - общественик, учител в Габровското училище, читалищен деец, народен представител в Учредителното народно събрание.

 

185 години от рождението на Петко Цокев (1840, с. Съботковци - 1891) - индустриалец, съсобственик с Иван Калпазанов на „Първата индустриална фабрика в България за влачене и предене на вълна”.

 

185/180 години от рождението на Андрей Минчев Султанов (ок. 1840/1845, Габрово - неизв.) - завършва Габровското училище и Робърт колеж. Първият българин, емигрирал в Америка (през февруари 1867 г.). Автор на летописни бележки за Габрово преди Освобождението.

 

  185 години   от рождението на Йонко (Цонко) Балкански (ок. 1840, с. Етъра - юли 1868) - деец на национално-освободителното движение, търговец в Плоещ, подпомага четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа и сам участва в нея.

 

  180 години   от рождението и 125 години от смъртта на Христо Манафов (1845, Габрово - 14/15.06.1900) - търговец, народен представител в пет Народни събрания, основател и водач на Народната партия в Габрово, основател на благотворително дружество „Утеха”.

 

  180 години   от рождението на Метьо Христов Метев - Чехлар (1845, с. Армени - 10.09.1913) - чехлар, основател на текстилна фабрика „Надежда”, с негови средства е построена прогимназия в кв. Хаджицонев мост, дарител на църквата в Армени.

 

175 години от рождението на Рада Петкова Андреева Колева (1850, с. Боженци - 13.03.1949) - модел на Иван Мърквичка за картината „Жена от Боженци”, рисувана през 1895 г.

 

175 години от рождението на Антон Андреев Иванов - Габровчето (1850, с. Колишовци - 28.02.1912) - четник в Ботевата чета, опълченец в Руско-турската война.

 

175 години от рождението на Христо Петров Хаджистойчев (Габровчето) (ок. 1850, Габрово - 1876) - търговец и четник в четата на Цанко Дюстабанов. Убит в м. Пейков дол край Тетевен.

 

170 години от рождението на Георги Попдимитров Бочаров (ок. 1855, Габрово - 16.01.1903) - член на габровския революционен комитет, помощник-войвода и писар в четата на Цанко Дюстабанов, опълченец в Руско-турската война, кмет на Габрово. Автор на записките „Дневник по Габровското въстание 1876 година”.

 

  170 години   от рождението на д-р Тота Венкова Чехларова (1855, Габрово - 23.12.1921) - първа българска лекарка, учителка в Габрово, дарителка и общественичка.

 

  170 години   от рождението на уста Продан Колев - Стария (1855, с. Мрахори - 17.07.1913) - майстор-строител, наречен от Илия Габровски „Габровският Фичеолу”. Негово дело са източното крило на Априловската гимназия, Горнокрайският мост, Падалското училище и др.

 

  170 години   от построяването на Баев мост (1855) от уста Минчо Стоянов.

 

165 години от рождението и 110 години от смъртта на Лазар Лазаров Паяков (1860, Габрово - 10.08.1910) - икономист, редактор на сп. „Промишленост”, министър на финансите (1903-1908), народен представител.

 

165 години от рождението на Иван Кожухаров (1860 - 1934) - свещеник, архиерейски наместник в Габрово. Един от основателите (заедно с Иван Булатов и Стефан Попхристов) на околийското свещеническо братство „Патриарх Евтимий”.

 

165 години от рождението на Рачо Христов Белчев (Ранката Барабанката) (1860, Габрово - 1946) - военен барабанчик и глашатай на Габрово. Издава книжката „Стихотворение „Гунин кладенец” от бившия Габровски градски глашатай барабанчик Рачо Хр. Белчев, Габрово, 1939.

 

145 години от построяването на камбанарията на църквата „Св. Йоан Предтеча” в Габрово.

 

145 години от рождението на Георги Гюлев (Нуню Фотографа) (1880, Шипка - 1967) - фотограф. Един от известните зевзеци габровци.

 

140 години от създаването на първата габровска печатница (1885).

 

140 години от рождението на Гаврил Гуляев (1885 - 1933) - режисьор, декоратор, основател на Детския приказен театър към читалище „Априлов-Палаузов”, заслужил деятел на културата.

 

135 години от смъртта на Петър Кутев (неизв., Габрово - 1890) - търговец, общественик, настоятел на габровските училищни имоти в Букурещ.

 

  130 години   (1895) от откриването на първата габровска забавачница с учителка Маринка Ангелова Гладнева.

 

130 години (1895) от създаването на барутната фабрика „Еловица” от Васил Радков.

 

  130 години   (1895) от основаването на втората вълненотекстилна фабрика на Георги Селвелиев „Габрово” АД.

 

  130 години   от провеждането на първите стенографски курсове (1895) в Априловската гимназия с преподавател Стефан Божков Пончев.

 

125 години (1900) от започването строежа на храм „Преподобни Йоан (Иван) Рилски Чудотворец” в кв. Бичкиня от Стефан Манафов.

 

125 години от рождението на Тончо Цоневски (1900, Троян - неизв.) - журналист, издал книжката с анекдоти „Габровско евангелие” (1935) под псевдонима Евангелист Стипцо.

 

110 години от учредяването в Габрово (1915) на дружество „Военноинвалид” (възстановено през май 1992 г.)

 

МАЙ

 

1 май

185 години (1.05.1840) от писмото на Васил Априлов, в което подчертава: „...Школата е обща и открай света ако дойдат нека се учат... ” (В Габровското училище).

 

70 години от излизането на бр. 1 на в. „Балканско знаме” (1.05.1955), дотогава „Стахановски глас”.

 

4 май

165 години (4.05.1860) от обявяването на Габрово за град.

 

5 май

160 години от освещаването (5.05.1865) на темелите (основния камък) на църквата „Света Богородица” в Габрово.

 

85 години (5.05.1940) от освещаването на игрището и знамето (дарено от Христо Новоселски) на СК „Орловец”.

 

7 май

95 години от рождението на Пеньо Пенев Митев (7.05.1930, с. Добромирка - 27.04.1959) - български поет.

 

10 май

120 години (10.05.1905) от основаването на първото колоездачно дружество в Габрово по инициатива на учителя Димо Заимов.

 

11 май

160 години от рождението на Тинчо Христов Иванов (11.05.1865, Габрово - 20.05.1891) - един от първите социалисти у нас, дописник на в.„Росица”. Учител и библиотекар във възобновеното габровско читалище (1888).

 

14 май

120 години от смъртта на Мома Георгиева Тотю Станчева (ок. 1836, Габрово - 14.05.1905) - съпруга на търговеца Тотю Станчев, основателка на женското дружество „Майчина грижа” (1869) в Габрово и една от дарителките му. Прототип на Антон Страшимиров за повестта „Габровка”.

 

16 май

165 години от смъртта на Христо (Христофор) х. Иванов Мустаков (неизв. - 16.05.1860) - стопански и обществен деец, син на габровския търговец в Букурещ х. Иван Мустаков, подпомага първото новобългарско училище в Габрово, спомоществовател на възрожденска книжнина.

 

17 май

60 години (17.05.1965) от тържественото откриване в Габрово на първата седмица на хумора и сатирата.

 

24 май

75 години от смъртта на Христо Цанков-Дерижан (24.03.1888, Габрово - 24.05.1950) - енциклопедист - поет, белетрист, преводач, сатирик, философ, педагог, публицист и театрален деятел, редактор на списания и вестници, директор на Народния театър в София.

ВТОРО ДОПЪЛНЕНО ИЗДАНИЕ НА БИОБИБЛИОГРАФСКИЯ УКАЗАТЕЛ ЗА РАН БОСИЛЕК

ОСЪЩЕСТВИ РЕГИОНАЛНАТА БИБЛИОТЕКА

 

 

Поради големия интерес и изчерпването на първото издание, Регионална библиотека „Априлов – Палаузов” осъществи второ допълнено и преработено издание на биобиблиографския указател за Ран Босилек.

 

Указателят е опит за цялостно изследване на творчеството и личността на родения в Габрово Генчо Станчев Негенцов – Ран Босилек. Специалистите от библиотека „Априлов – Палаузов” имат дългогодишен опит в създаването на поредица библиографски указатели за литературни творци и видни личности от Габровския край. Такава е и биобиблиографията за Ран Босилек, издадена през 1986 г. със съставител Пенка Андреева, която беше допълнена от библиотечните специалисти от отдел „Краезнание” през 2023 г. Те подготвиха цялостно библиографско изследване на богатото му творчество, приносите му като съставител на читанки и христоматии, редактор и преводач; добавиха и публикации, посветени на личността, живота и творчеството му. Публикациите са издирени на база на справочния апарат, притежаваните източници и автоматизираните бази данни на отдел „Краезнание”, репертоара „Български книги 1878 – 1944”, текущата национална библиография и чрез преглеждане „de vizu” на книги и публикации в периодични издания.

 

Във второто издание на указателя са включени общо 1735  библиографски описания, публикувани в периода 1906 – 2024 г. Изградената система от показалци увеличава в значителна степен информационната ценност на персоналията. Справочният апарат съдържа: именен показалец, показалец на произведенията, показалец на периодичните издания, в които са публикувани произведения на Ран Босилек, творби на чужди езици. Включени са оригинални снимки, дарени на библиотеката от сестрата на Ран Босилек Пенка Негенцова, както и корици на притежаваните от библиотеката издания.

 

Биобиблиографският указател е предназначен за литературни историци, езиковеди, изследователи, преподаватели, студенти, издатели, библиографи и библиотекари. Той би улеснил работата на всички, проявяващи интерес към значимото творчество и личността на Ран Босилек.

 

Биобиблиографията е издадена по проект „Регионална библиотека „Априлов – Палаузов” – съвременен културно – информационен и обучителен център за обществените библиотеки от Габровска област””, финансиран от Министерството на културата. Съставители са Нина Иванова и Пенка Андреева, редактор е Савина Цонева, художник на корицата Божидар Ковачев.

 

Биобиблиографският указател ще бъде предоставен на Националната библиотека „Св.св. Кирил и Методий”, всички регионални библиотеки в България, училищни и обществени библиотеки в Габровска област.

 

 

По проект "Генерация Код" на фондация "Глобални библиотеки-България", по грант SBU80018GR0042 от Посолството на САЩ за осъществяване на дейности по програмирането, в библиотеката постъпиха шест броя роботчета “Bee-Bot” и цветни подложки от винил за работа с тях. Общата стойност на дарението е 950 лева. Вее Bot е управляема играчка – пчела, чиито размери и ярки цветове са съобразени с особеностите на децата в ранна детска възраст. Чрез светлинни и звукови сигнали играчката реагира на действията на детето. Така се осъществява вид общуване, при което детето управлява пчелата и чрез нейното движение проверява своите умения, коригира командите при нужда и се учи само. Управлението на пчелата става с помощта на няколко бутона, разположени върху горната повърхност на играчката и достатъчно ясно означени, за да предложат изключително опростен интерфейс за общуване с детето.

 

Игралните табла представляват разграфени игрални полета в квадратна мрежа, определена от хода, който прави пчелата при едно движение напред или назад. В рамките на игралното поле се задава пътя на пчелата. Чрез този процес, освен формиране и затвърдяване на знания по различни учебни направления, се формират и надграждат пространствените представи на децата и се формира алгоритмично и логическо мислене. Новите програмируеми роботи разширяват възможностите за обучение в библиотеката в подкрепа на дейности за усъвършенстване на дигиталните умения.

 

 

Библиотеката е отворена за сътрудничество с детски градини, училища

и други организации след предварителна заявка