Петя Накова завършва режисура в НБУ. През 2012 година излиза документалният й роман „Проповедникът и Черният кон“ (ИК Изток-Запад). Документалист по сърце и призвание, тя дебютира с филма „Ром Кихот“ (2013 г., сърежисьор с Нина Пехливанова). За да се бори с коварната болест и да запази у себе си радостта от живота и творческото си вдъхновение сили й дава нейното смело сърце, нейното прекрасно семейство - съпругът, синът, нейните верни приятели, както и работата по втория й документален филм.
Нейната книга „Годината на осемте химии” е едновременно съкровено лична, но и някак много-много човешка, искрена, с чисти пориви към обич, доброта и споделеност между човеците!...
„Годината на осемте химии” : „…Семейството на Ани е пред разпадане. Доника очаква внуче. Ваня е бременна. Росица живее спокойно и хармонично. Галя обича спорта и децата си. Всички те са диагностицирани с рак на гърдата. Очаква ги година с осем химиотерапии, много болка, но и изненадващо пътуване към себе си.
Книгата съдържа истинските истории на жени с рак на гърдата, обединени в пет образа. Те са дълбоко интимни и съвсем конкретни със своите чувства, страхове, сънища, обрати и, разбира се, добри и злощастни срещи с нашето здравеопазване. Това е книга за оптимизъм и победа. Защото авторката е една от тези жени….”
Димитър Кенаров: „Петя Накова е военен кореспондент от страната на болестта. С широко отворени очи, без да отвръща поглед и от най-тежките ситуации, тя наблюдава как тялото води битка със себе си, как няколко смели жени всекидневно се борят с терористичните клетки на рака. Изисква се много честност и сила, и голяма доза самообладание, за да опишеш трагедията, когато си в нейния център. Петя Накова е оцеляла, за да ни разкаже.“
Христо Карастоянов: „Странни са тези разкази за дългото преминаване през ада на коварната болест. Наистина странни, защото колкото и да са различни жените, чиито истории е събрала тук авторката, едно нещо ги обединява непоколебимо: преодоляването! Не оцеляването, а преодоляването. Или както казва една от тях – „това не е точка или удивителна, а многоточие към следващите месеци, в които душата ми постепенно започва да се отпуска.”
Камелия Кондова ще представи новата си поетична книга
„Неделята, която беше В понеделник” в Габрово
Камелия Кондова е онази прекрасна българска поетеса, която написа и продължава да създава най-светлите и най-тежките стихове в съвременната българска поезия!
Затова я поканихме при нас в Габрово, за да сподели късчета от душата си и да ни зарази с любовта такава, каквато само тя може да дари и да ни накара да изпитаме! Каним всички на среща с най-докосващата българска поезия в ново време!
„Оглеждам се. Не, не във огледалото.
В очите на баща ми се оглеждам.
И виждам как догаря вече старото
предчувствие за някаква надежда.
И виждам мъдростта му - уморената,
изплашена за някого, за нещо.
За хляба. За съдбата на вселената.
За първата ми незаконна среща.
За майка ми. За страшното съмнение,
че ни предават близките ни даже.
За думите, които от вълнение
навярно е забравил да ми каже.
Сънят му от безсънното си скитане
се връща у дома. Но е бездомен.
И виждам, че ме няма в очите му.
Избягала съм. И съм само спомен…” („Очите на баща ми”, К. Кондова)
Поетесата от Габрово Елена Христова ще представи Камелия Кондова и творчеството й в Регионална библиотека „Априлов-Палаузов” на 28 ноември 2018 година (сряда).
Начало на срещата – разговор – 17.30 часа, в зала за срещи и събития, централна сграда на библиотеката, I етаж.
Входът е свободен, заповядайте!
