Обяви и конкурси
Победители в конкурса
„Няма по-верен приятел от книгата” (Ърнест Хемингуей),
посветен и на 160-годишнината от създаването на габровската библиотека
Конкурсът бе проведен сред деца и младежи на възраст 10-19 години (5-12 клас) в две възрастови категории. От постъпилите 33 есета комисия излъчи следните победители в двете групи:
От 10 до 14 години (5-7 клас)
I-во място – Пламена Христова Коларова
II-ро място – Даяна Адриан Аврамова
III-то място – Андреана Манолова Манолова
От 15 до 19 години (8-12 клас)
I–во място – Павлина Асенова Бояджиева
II-ро място – Мая Росенова Минчева
III-то място – Тонислав Георгиев Глушков
Поощрителни награди се присъждат на Ниляй Нургин Шериф, Симона Людмилова Василева и Мартин Валентинов Иванов.
Ръководството и екипът на Габровската регионална библиотека благодарят на учениците, взели ангажирано и вдъхновено участие в този конкурс!
Благодарим за Вашата обич към словото, към книгата и четенето, пожелаваме на всички здраве и успех в придобиването и споделянето на знания и умения през целия живот!
Наградите ще бъдат връчени в навечерието на 24 май на специална церемония, за която победителите ще бъдат уведомени лично.
Възрастова група от 10 до 14 години (5-7 клас)
I-во място
Пламена Христова Коларова
„Няма по-верен приятел от книгата” (Ърнест Хемингуей)
Верен приятел, внимателен и мъдър съветник – това е за мен книгата!
С годините хората забравят, че книгата е дала начало на всичко свято, защото: „В началото бе словото“. Тя образова, възпитава и вдъхновява. Множество животи, съдби и филми са създадени посредством написаното в книгите и все пак голяма част от различните общности предпочита лесното възприятие, пред прашната корица.
Жалко и тъжно е как понякога се заблуждаваме, че безохотното и бързото получаване на информация е пълноценно. Хората, които живеят с такива убеждения, за мен са духовно слепи и емоционално осакатени. Те никога няма да разпознаят истинското приятелство.
Но как можем да създадем приятелство с книгите? Нима това не е присъщо човешко взаимоотношение? Може би, но за разлика от човека, книгата притежава търпение. Захвърлена и забравена в ъгъла, тя все пак тръпне в очакване читателят ѝ да се завърне и да се превърне в нейн откривател. А щом това се случи, тя го дарява със знания, кара го да се разчувства, а в замяна желае само малко внимание и откраднато време. Защото книгата е отражение на своите създатели и не изоставя, а овековечава. Не задава въпроси и все пак разбира и дава на търсещите.
Книгата превръща обикновения човек в лидер. Тя създава основи, дава примери, предупреждава и със своята невъобразима мощ завладява и обогатява мирогледа на четящия. За да откриваш, трябва да четеш. Видни личности от миналото и настоящето приписват успехите си на вдъхновението и силата дадена им от книгата – верният приятел по трънливия път на просперитета. Тя - другар, привърженик и съветник, който дарява идеи и оставя отпечатък в душите и умовете.
Странно е как книгата е свързвана със самотата. Пълноценното четене изисква уединение, с което да преоткриеш потребностите си и да разкриеш душата си пред безмълвния и вечно на разположение приятел.
Но не е ли най-приятното чувство за малко да излезеш от реалността, да се отделиш от света, тъй монотонен и същевременно забързан, и да отидеш в библиотеката? Да се разходиш покрай рафтовете, където времето спира и ти сам имаш властта да се потопиш и заживееш в света, който си избрал да бъде твоето спасение. Сякаш наистина оставаш сам със себе си, проникваш в душата си, преосмисляш живота си. Срещаш нови герои, подаряваш им любовта си или започваш да ги мразиш опустошително, цяла палитра от емоции и преживяванения, която е неподвластана на време и обстоятелства. Пред книгата не се срамуваш да покажеш същността си, не чувстваш страх от това какво ще си помислят другите за теб. Защото книгата не е съдник, а просветител. Тя е приятел. Истински, честен, безпристрастен и не на последно място – верен.
II-ро място
Даяна Адриан Аврамова
„Няма по-верен приятел от книгата” (Ърнест Хемингуей)
Книгите не са ли само листи хартия? Те не дават ли нещо повече? Четенето на книги е удоволствие, защото пред нас се разкрива един невероятно красив свят, изпълнен с хармония, приказни герои, нови земи, непроходими гори.. Те винаги са били едни от най-добрите ни приятели – поучават ни, дават ни съвети.
Книгите са пълни с истини за живота. Всяка от тях има герой, който ни става любим. Вълнуващо е да изживявам преживяванията на героя! Когато разлиствам жълтите страници, развивам въображението си, пренасям се в свят, който никога не бих искала да напусна. Вече ставам част от него, от тази история. Донаписвам я в мислите си. Който би отрекъл това, нека седне и прочете поне една книжка!
Приятелството е верен и стойностен другар! Такова е и всяко едно литературно произведение! Не е задължително да познавам лично писателя, да съм приятел или роднина с него. Та нали първата половина от книгата е създадена от автора, а втората е написана от читателя! Писателят съчинява, измисля, фантазира… Ако успея да се потопя в неговия свят, аз ще съм щастливка! Кой ни подарява тази магия, кой ни съветва, поучава? Нашият верен приятел – книгата. Споразумението между автора и читателя винаги е съществувало, дори понякога превръщайки се във война.
Книгите нямат край, те имат само начало. В това вярва и героят от „Приказка без край” – Бастиян, когато вижда заглавието на една книга. Мечтата му е да види такава, която никога да не свършва. Бих искала да съм на неговото място.. От нас зависи какъв ще бъде краят и дали ще има такъв! Винаги се пренасям се в този свят и задължително ще прочета още веднъж любимия ми роман „Малкият принц” на Екзюпери като стана по-голяма. Кой знае, може би тогава ще открия други послания и истински ценности? Разбрах, че това е книга, която трябва да се прочете поне веднъж в живота. От нея научих да гледам към звездите и да търся планетата, на която живее малкият принц.
Да прочета произведение, да го донапиша, да опиша всички тези приятни емоции от неговата история, е най-голямото богатство на света! Книгата е най-тихият и верен спътник, прозорецът на познанието, моят най-добър приятел, моят справочник, пътеводител, учител, родител и другар!
Открехнете прозорчето на вашия свят, за да погледнете през други очи...
III-то място
Андреана Манолова Манолова
„Няма по-верен приятел от книгата” (Ърнест Хемингуей)
Книгата – различна реалност, затворена между кориците, чакаща да бъде пусната на свобода. Всеки човек има поне една книга, която чете с удоволствие и няма търпение отново да се завърне в нейния свят, който е лишен от ограничения, битовизми и познатото до болка напрежение на ежедневието. Веднъж докоснеш ли се до това преживяване, не спираш да го търсиш и преоткриваш в различните измерения на четивото. С книгата ти е добре, чувстваш се спокоен, разбран и виждаш чуждите животи, които стават все по-невероятни с всяка измината страница.
„Наистина има рай на тази земя - рай, който обитаваме, когато четем хубава книга“ – Кристофър Морли
В приятелските отношения задължително има изпитателен срок, в който да се докаже предаността и незабравата. Тези емоции са валидни и в отношенията между читателя и книгата на сърцето му. Една от най-любимите ми книги разказва за връзката на баба и внуче и в нея припознавам моите лични мигове на блаженство и копнеж по вече отминали дни. Чела съм я много пъти, но при всеки следващ прочит откривам нещичко, което не съм забелязала до този момент . Вълнуващият сюжет тече плавно като река и всяка една сцена се проиграва пред очите ми, а въображението ми оцветява междуредията на всяка страничка и така силно се привързвам, че веднъж започна ли, не мога да се разделя с това приятелство.
„Ако една книга е добре написана, аз винаги я намирам за твърде кратка“ – Джейн Остин
Четенето е моето бягство, всеки ден търся прекрасното измерение, което ми предоставят книгите. Любопитството ми не се изчерпва с определена тема или жанрова особеност, защото знам, че всяка книга съдържа в себе си истина, страст и отдадентост. Има нещо, за което си струва да отделиш време и да съпреживееш заедно с участниците на този илюзорен свят.
„Четенето ни отнася далеч от дома, но по-важното е, че ни създава дом навсякъде“ – Хейзъл Рокман
Човек се нуждае от социална далечина, за да осмисли собствения си живот. Дарявайки си кратички моменти за четене, забравя злободневните проблеми и сякаш преоткрива нова сила, нови пътища и съвети.
„Човекът, било то джентълмен или дама, който няма интерес към книгите, трябва да е непоносимо глупав“ – Джейн Остин
Книгата не бива да се съотнася единствено с удоволствието, тя е духовното съкровище, което дава възможности на читателя да преоткрие своята емоционалност и потребност за знание. Между кориците се намира най-ценното за човечеството - мъдростта. И единствено книгите притежават могъществото, от което се нуждаем всички – истинското прителство.
„Книгата е може би най-сложното и велико чудо от всички чудеса, създадени от човечеството по пътя му към щастие и бъдещо могъщество“ – Максим Горки
Възрастова група от 15 до 19 години (8-12 клас)
I–во място
Павлина Асенова Бояджиева
„Няма по-верен приятел от книгата” (Ърнест Хемингуей)
Казват, че животът е един. Казват, че се полага точно една история да изживеем в реалността. История, завършваща по един и същи начин за всеки един от нас. Нищо специално. Нищо необикновено. Нищо различно. Сякаш следваме еднакъв модел, изпълнявайки еднакви функции, макар и да имаме различни цели и премеждия. И така в края на изпълнението ни остават единствено спомените. Спомени, връхлитащи съзнанието, правейки компания на въображението. А то от своя страна е навсякъде, от облаците плаващи така спокойно в безкрайното небе , до произведенията на изкуството в които самите ние имаме принос за създаването им. А какъв по-добър пример от белите листи хартия, изписани с черно мастило, събрани в едно цяло.
Книгата е нещо много повече от един продукт, чакащ да бъде повдигнат от някой рафт. Тя е източник, сила, даваща живот на истории, които да поникнат отвъд страниците, извън триизмерната клетка в която са поставени. Но единственият начин това да се случи е чрез посредник, чиито въображение е готово да се превърне в гостоприемник на вече предвещаната съдба на участниците в нея. А това е човекът. Единственият, който е способен да потъне в друго измерение, в свят извън реалността. Това е възможността, дадена ни посредством вълшебството в книгите. Сякаш те са шансът, който всички чакаме - да изживеем поне още един живот, да преборим самотата или сивотата, бивайки част от нещо специално. В този случай, изписаните десетки думи, свързани в изречения, а след това в текст , осмислят значението си, давайки жизненост на пейзажа и героите да изтанцуват танц с въображението ни. Понякога обаче този танц носи със себе си както тъга, порой от капки, стичащи се по беззащитно лице, така и леко прокрадващи се гънки в крайчетата на устните, породени от искреността, която книгата носи със себе си. Изглежда, като че ли, разказаните истории ни обземат, карат ни напълно да се гмурнем дълбоко в магичното приключение, четейки невидимите за простото око цветни страници. Докато не настъпи краят. Край неизбежен както в реалността, така и в книгите. Отбелязан с черно мастило като печат в долния десен ъгъл на всяка страница е поставен таймерът на изтичащото време. Неизбежно е. Сякаш идва момента в който мястото за бягство, илюзорният свят спира да съществува, оставяйки след себе си единствено спомена. Частичката, напомняща за споделената история.
Именно в това се крие красотата, която книгите притежават. Избродираните истории в тях са безброй. Новото начало на всяка една от тях е възможност да изживеем още няколко живота, да съградим приятелство със създанията издълбани в листите хартия.
Понякога разказите в тях ни подтикват в грешната посока, обърквайки представите ни, но в края винаги изобличават истината. В началото могат да подхлъзват съзнанието ни, но никога не лъжат. И точно поради тези причини, книгата е най-добрият и искрен приятел, който може да имаме. Верният и вечен такъв!
II-ро място
Мая Росенова Минчева
„Няма по-верен приятел от книгата” (Ърнест Хемингуей)
С напредването на технологиите имаме достъп до все повече и повече информация. Социалните мрежи и медиите до такава степен улесняват ежедневието ни, че не полагаме никакви усилия, за да намерим нужната ни информация. Вече не виждаме смисъл в четенето на книги, тъй като смятаме компютрите за много по-бърз, интересен и достъпен начин, за набавяне на нужните сведения. Смятаме, че времето на книгите отдавна е отминало. Вече все по-малко хора четат за удоволствие. Забравили сме усещането, което ни носи мирисът им, звукът от прелистването на страниците. Намираме гледането на филми за много по-вълнуващо, отколкото четенето, но не осъзнаваме, че по този начин ограничаваме въображението си. Приемаме за даденост образите и картините, постaвени ни от режисьорите. Не позволяваме на съзнанието си да създаде свой свят, оповаващ се на нашите индивидуални виждания и емоции.
За какво се сещаме когато чуем думата книга, а какво всъщност е тя?
Чуем ли „книга“ автоматично се сещаме за страници, букви, препинателни знаци. За човека, който не чете, те са просто листи хартия, без особено значение, без кой знае каква парична стойност, може би дори и загуба на време. Само че за този, който намира удоволствие в четенето, книгата е нов свят, нов живот. Всеки вижда думите по различен начин, почти никога не се възприемат с прякото им значение. Те откъсват от реалността. Пренасят те на едно много по-хубаво място. Позволяват ти да забравиш за проблемите, но в същото време те учат на много важни уроци за житието. Изводи, до които не би стигнал без помощта на книгата,истини, които не разбираш в училище.
Един цитат на Чарлз Елият гласи „Книгите са най-тихите и най-верните приятели, те са най-откритите и най-мъдрите съветници и в същото време най-търпеливите учители.“ Книгата спестява всички мъки, през които трябва да минеш, за да преоткриеш живота, прави го вместо теб и ти предоставят всичко наготово, а в замяна не иска нищо, достатъчно е само да се вгледаш. Четейки ти виждаш, дори това, което не е написано. Понякога се оказва, че книгите са единствените, които те разбират, единствените, които те познават. Те са тези, които могат да те издигнат в облаците, но и да те приземят на земятя за секунди. Позволяват ти да мечтаеш, без да те ограничават, без да те спират. Чрез тях можеш да намериш истинското си Аз. Могат да извадят наяве най-хубавото и най-лошото у теб.
Книгата е отражение на душата. Знаейки какво обича да чете даден човек, ти можеш да надникнеш в съзнанието му, в сърцето му, да разбереш какви са страховете му, мечтите му, какво го прави щастлив и какво го натъжава.
Ромен Ролан е казал „Хората не четат книгите, четат себе си през тях“. Да не четеш е като да не храниш въображението си, в един момент то залинява, изтощава се и те оставя сам в сив и тъмен свят, без цветове и светлина – без приятел.
III-то място
Тонислав Георгиев Глушков
„Няма по-верен приятел от книгата” (Ърнест Хемингуей)
Безспорно е твърдението, че наистина няма по-верен приятел от книгата. Затова ще споделя коя книга на мене ми е най-верен приятел и така ще докажа защо всъщност книгата е най-верният приятел на хората.
Книгата “Хари Потър“ е написана от легендарната авторка Джоан Катлин Роулинг която решава да се записва в книгите като J. K. Rowling. Именно тя започва поредицата на Хари Потър с книгата ,,Хари Потър и Философският камък“. През 1996 година тя я издава, благодарение на единственото издателство, което решава, че тази книга ще има огромен успех, а именно „Блумсбъри“.
В книгата се разказва за момчето, което е оцеляло след най-злият магьосник Волдемор. Хари Потър е момче, което загубва родителите си след неудържимияти зъл магьосник Волдемор, след което бива оставен при неговите чичо, леля и братовчед Дърсли, докато Хари е едва на 2 годинки. Там момчето чудо няма най-хубавия живот, защото бива пренебрегнато заради това, че неговите чичо и леля не се грижат толкова добре, колкото се грижат за неговият братовчед, който е доста разглезен.
След 8 години обаче, започват да пристигат доста писма, които са били изпратени от училището за магии и отвари в Хогуортс. Първоначално те биват изхвърляни и изгаряни, защото чичото и лелята мъгъли на Хари искат да го отдръпнат от тази среда с магиите, където всъщност майка му Лили и баща му Джеймс са се запознали.Но в крайна сметка момчето Потър успява да разбере за това училище и затова, че той е приет там, след като на неговия рожден ден отива пазачът на училището и най-близкият на директора Дъмбълдор, а именно Хагрид, който отива, за да отведе в училището за магии Хари. Хагрид отвежда Хари Потър, след като провежда разговор с неговите леля и чичо защо Хари не знае за това, че той всъщност е магьосник. Именно в това училище, което е в Хогуортс, книгата става най-интересна и показва приключенията на любопитното дете Хари Потър в Хогуортс. Сега ще разкрия идеята, защо именно тази книга ме е грабнала, какво е отключила тя в мен и защо смятам, че наистина книгата е най-верният приятел.
Книгата е най-верният приятел на човека, защото тя никога не би предала този, който я чете, нито пък би му навредила с красивите думи,които са използвани, за да изобразят илюстрацията и същността на самата книга във въображението на човека. Книгите само и единствено помагат и правят живота на човека по-хубав, отколкото той всъщност е. И в най-трудниямомент на един човек тя ще е там, да му помогне и да го отнесе в един различен свят, както при мен стана с Хари Потър. Когато започнах да чета „Хари Потър“, всяко едноизречение ме отнасяше на различни места с различно чувство в различните моменти, описани вътре. Всяко едно изречение ме караше да навлезна още по-навътре в морето от фантазия и да науча тайните на Хогуортс, като това ми засилваше любопитството и продължавах да чета. След разгръщането на всяка една страница въображението ми растеше и аз си представях абсолютно всичко, което е описано в книгата,все едно бях там и гледах как всичко става пред очите ми от първи поглед. Даже сега, като се замисля колко магически отнася една книга в един различен свят, ми става доста хубаво и приятно, което ме мотивира да продължа към втората част, която се нарича ,,Хари Потър и стаята на тайните“.
„Хари Потър“ е един истински пример за темата, по която пиша сега, с това, че книгата ми е помогнала страшно много с откритието на нови думи, със създаването на един нов свят и благодарение на нея да имам много добре развито въображение, което да ми помага доста в ежедневието за различни цели. С това показах и доказах, че книгите наистина развиват въображението на читателя, обогатяват неговото въображение и му помагат, като го отвеждат на друго място, че понякога и в друго измерение като например училището в Хогуортс, докато читателят си е легнал на леглото и разгръща вълшебните страници на книгата.
Поощрителни награди
Ниляй Нургин Шериф
„Няма по-верен приятел от книгата” (Ърнест Хемингуей)
Животът е пъстра картина от временни приятели, незабравими преживявания, болезнени спомени и тежки уроци, в търсене на щастието, което за все повече хора е равнозначно на пари и имущества. Често единственото, от което всъщност се нуждаем е един верен приятел, който да ни потопи в малко по-добър свят. Не, за да забравим за реалността, а да си спомним, че притежаваме силата да я променим
Ние, хората, продължаваме да търсим нещо постоянно в този ,,модерен“ свят, преобръщащ се с всеки изминал миг. Вероятно с детската наивност все още вярваме във вълшебството или истинската любов- нали на това са ни научили книгите, които грижливо сме чели всяка вечер като малки. За съжаление тази надежда за по- добри хора и чудесата изчезва, защото хората спират да четат. Колко често виждате някого с книга в ръка? А спомняте ли си последния път, в който сте посетили библиотеката? Книгите дават най- мъдрите уроци, но те са достояние, за тези, които искат да получат тези уроци. От всички качества, които четенето на книги ми е подарило, най- важното е надеждата, защото четейки за чудеса, аз започнах да съзирам такива около мен. И всяка една история, която е оставяла следи по сърцето ми или ме е карала да отроня сълзи, не е била нещо по- различно от поредния житейски урок. Да ценя и обичам, защото мога много лесно да загубя всичко онова, което приемам за даденост. Да вярвам и да се боря, понеже в този свят няма нищо невъзможно. Книгите разкриват нови светове, чакащи да бъдат открити, разказват истории, които често съзнанието ни не е готово да разбере и дават отговори на всичко онези въпроси, които са били нерешими.
А защо въпреки това толкова малко хора четат? Наистина ли нямат време или това е просто поредното оправдание, зад което се опитват да срият пропуските си? Не четат, защото се страхуват. Страх ги е от етикета, който обществото ще запечата върху тях. Може би не са готови- да се сблъскат с реалността, от която са бягали тъй умело, защото книгите правят именно това. Всяка една добра книга е изпитание- да се загубиш в нея, за да намериш себе си. Не, те не правят света по- добър, а карат хората да видят магията в сивото ежедневие. Книгите пренасят в облаците с цел да се разбере, че това, което остава долу винаги ще липсва. За съжаление страниците, надраскани с мастило не могат да вършат чудеса, но успяват да накарат хората да прозрат, че те са едно такова. Аз не чета, защото книгите ме карат да забравя за света, чета, защото те ме научиха да го обичам.
Всички онези, които твърдят, че вълшебните приказки са били перфектни и създавали погрешното усещане, че светът е добро място, явно не са успели да вникнат в смисъла на прочетеното. Това е и проблемът с вълшебните приказки- отдалече те изглеждат съвършени, но в същността си, са точно толкова объркани колкото и реалния живот, стига човек да погледне на нещата от по- различна перспектива. Защо толкова много принцеси чакат да бъдат спасени от своя принц? Какво е подтикнало злодеите да бъдат такива? Но всъщност нищо от това няма значение, защото това е една детска приказка, а ако тези деца продължават да четат, ще разберат, че единствената ръка, която винаги ще е готова да им помогне е тяхната собствена. Казват, че било невъзможно човек да се върне в детството, когато вече е пораснал. А защо тогава всеки път, когато разлистя една книга аз все още се чувствам като детето, питащо всяка вечер майка си дали може още една приказка?
Какво правим, когато разберем, че ние сме били чудовището в собствената история? Пренаписваме я, защото въпреки, че миналото не може да се промени, то бъдещето може. Вероятно, когато човек порасне, спира да се страхува от злото, а единствено иска да е сигурен, че най- голямото такова не е той самият. Животът е книга, а дали тя ще бъде приятел или враг, зависи от това дали просто четем или пък вникваме между редовете и не вярвам, че каквото е писано, това ще стане. Докато някой не драсне един ред, то листът остава празен.
Симона Людмилова Василева
„Няма по-верен приятел от книгата” (Ърнест Хемингуей)
Всеки човек има свое любимо място, където ходи, за да си почине от ежедневните проблеми, забързания начин на живот, да забрави грижите и да отдъхне. Всеки човек има своя любима дестинация, която с нетърпение очаква да посети, защото нещо тайнствено го води там. Моето любимо място е библиотеката. С това място сме дълбоко свързани. За кратко време то се превърна в мой втори дом. В него съм прекарала едни от най-хубавите си мигове и пожелавам на всеки да открие едно такова кътче, където да е щастлив. Тук в библиотеката с много обич и търпение прочетох първата си книга и попаднах в страната на познанието, за да погледна през отворения прозорец към света. Библиотеката и училището сякаш се преплитат едно в друго, както се преплитат цветовете на дъгата. Те ме моделират неусетно, учейки ме да различавам доброто от злото, да променя в себе си това, което мога и да постигам онова, което бих искала. Днес библиотеката продължава да бъде място за организиране на срещи с поети и писатели, за представяне на нови книги и списания. Тя е едно истинско съкровище на науката и културата, ценен помощник на всички, които обичат да четат. А четенето развива мисленето и е един от най-приятните и полезни начини за прекарване на свободното време. Книгата е най-ценното творение на човешкия род, защото всеки път, когато я поемаме в ръце, ние имаме удивителната възможност да посетим различни светове, които в истинския живот не бихме могли да видим и опознаем. Чрез книгата се раждаме и умираме, учим се да обичаме, разбираме колко е прекрасно да бъдем обичани, учим се да се борим, стремим се да живеем по-мъдро и достойно. Книгата отваря сърцата ни и ни учи да бъдем по-добри. Всяка нация е уязвима без книжнина и гибелта й е сигурна. Колкото по-развита е културата й, толкова по-непоклатима е тя. Историята не познава изчезнал народ, който е имал писменост. Книгите са щит срещу обедняването на духа и връщането назад към примитивния живот. Без тях няма развитие – нито за отделната личност, нито за народите. Осъзнавайки това, хората записвали всичко, което се е случило, като се надявали, че следващите поколения няма да повторят техните грешки. Така народите с по-богата духовна култура стават по-могъщи от останалите. Безценното наследство, старобългарската писменост, което Кирил и Методий оставят след себе си, крепи духа и националното самосъзнание на българския народ и през византийско, и през турско робство. Книгите, опазени в манастирите, са съхранили истината за величието на родината ни още от стародавни времена – заедно с цар Симеон, „ се вълнуваме” на богато украсените и преписани на български език книги; „страдаме” с ослепените войници на цар Самуил; с ужас проследяваме окървавената ръка на Кочо, тръпнем пред силата на Балканджи Йово, немеем пред подвига на опълченците на Шипка. В страшното ни безвремие само книгите остават онзи непоклатим постамент, на който може и трябва да изграждаме националното си самочувствие. Те, книгите са истинския ни посланик пред света, защото са провереният от вековете мост през времето.
Мартин Валентинов Иванов
„Няма по-верен приятел от книгата” (Ърнест Хемингуей)
Книгата – средство за придобиване и надграждане на знания и умения в конкретна социлана или културна сфера. Даваща непрекъснат поток от информация, книгата е и начин за изразяване на различни чувства, мисли и интереси. Но най-важното ѝ качество е способността да съхранява и да не променя. Чрез писмеността познанията на предците ни са се съхранили през времето и са достигнали до нас. Потребността от споделеност на придобитата информация и овековечаването й в редове и страници ни дава необятното разнообразие от четива. По този начин, уважаеми читатели, сме достигнали до този етап на просветеност.
Но как четенето на книги подобрява личностните ни качества? Четенето е ефективен и интересен начин за обогатяване на комуникативния речник. Хората, които четат книги, знаят доста повече думи, което помага за едно по-добро разбиране на заобикалящата ги среда и много по-ефективна комуникация. Изброените суперлативи допринасят не само за обогатяване на речниковия запас, но и за развиване и усъвършенстване на уменията за писане и общуване. Децата се учат да общуват чрез подражание. Когато четат книга, те обръщат внимание на това, по какъв начин героите разговарят, как се обръщат един към друг и как се изразяват. Четенето им помага да обогатят думите, с които се изразяват, но и да преоткрият различни поведенчески модели.
Преди четири години имах проблем с говора, често заеквах. Родителите ми също са имали такъв период като малки и ме посъветваха да чета повече, по-конкретно – фантастика. Първоначално се противопоставях, но след това магията на четенето ме превзе. Като че ли с магическа пръчка бях в необятен унес, в мой собствен свят, в който присъстваха само героите от произведението и безграничното ми въображение, рисуващо живописни картини на триглави змейове, четириноги драгони, внушителни с големината и пъстротата си пауни и други чудати творения на творческата мисъл. Постепенно започнах да забелязвам изчезването на проблема, за който споменах и все по-често търсех вълшебения свят, в който се забавлявах и лекувах, в който мечтаех и не се страхувах. Постоянството ми бе наградено с незаменими изживявани и преоткривания.
„Читателят живее хиляда живота преди да умре. Човек, който не чете, живее само един“. Тази сентенция красноречиво показва колко много ни дава четенето. Книгите ни дават възможности да изживеем емоциии да натрупаме житейски знания, които не бихме успели да сторим в еднотипното си ежедневие и ни отвеждат в светове, в които не бихме могли да бъдем физически. Четенето на книги развива въображението ни и ни доизгражда като личности, интелигентно възприемащи света около себе си.
