Писателят Кънчо Атанасов представя своята нова книга

„Сбогуване със себе си” в РБ „Априлов-Палаузов”

„Не можем да направим толкова добро,колкото сме получили от живота,

но е хубаво все пак да опитаме!”

Кънчо Атанасов е български писател,  драматург и сценарист. Роден е в село Дряновец, Беленска околия, Русенска област. Живее и пише в село Маноя, Дряновска община, Габровска област.

Автор е на книгите: „Трета кабина, моля”(1974), „Живи хора”(1976), „Дом без огледало”(1981), „Лятото на гарваните”(1984), „Адам и Ева живеят наблизо”(1987), „Тайните на тайгата”(1987), „Джимо Сиджимката”(1990), „Вариант за оптимисти” (1992), „Сага за селото”(1993), „На крачка от Рая”(1995), „Място под слънцето”(1996), „Последният живот”(2001), „Всичко отначало”(2003), „Бенефис”(2005), „Ефектът на пеперудата – Ирак”(2006), „Лампа на прозореца”. Пет новели на прехода”(2006), „Ефектът на пеперудата - Босна и Херцеговина”(2007), „Ефектът на пеперудата - Афганистан”(2008) и последната, 16-та по ред, която ще бъде представена пред габровци – „Сбогуване със себе си”(2018).

Сценарист е на филмите: „Покрив”, „Живи хора” и „Квартал „Акация”.

Изпод перото му са излезли пиесите: „Домъ М. Фабианъ” (Русенски драматичен театър), „Хартиеният човек” (Телевизионен театър) и „Последният живот” (Народен театър „Иван Вазов”).

Словото на Кънчо Атанасов е  почовешки вълнуващо, неусетно думите в делничен порядък се настаняват в душата и здраво „те хващат” за сърцето, неочаквано  те превръщат в един от героите на прозата му на пръв поглед обикновените малки истории всъщност представляват цялата палитра на човешкото битие.

Авторът ще представи своята последна творба „Сбогуване със себе си” и цялото си богато творчество в залата за срещи и събития на Регионална библиотека – Габрово на 12 декември 2018 година (сряда) от 17.00 часа в среща-разговор с гости и читатели от Габрово и региона.

Из „Сбогуване със себе си”: „…пиша само за това, което днес ми се е случило или съм си помислил днес, а за миналото си нищо не пиша…Гледай сега каква много вярна извадка ми е направил Даскал Кольо: „Както в миналото бъдещето зрее, тъй и в бъдещето миналото тлее…”. Имам ги много такива – и в лаптопа си, и в една тетрадка записани…Ще ти покажа и Даскала: да видиш доколко човекът може да бъде почерка му и почеркът му – човека!...Все да съм научил, че не може човек да избяга от това, което е в него и около него…”

Входът е свободен!

Заповядайте!

Пламен Петков е роден в град Русе през 1978 г. Завършил е немска гимназия (Deutsche Schule) в Русе и след това Информатика в РУ „Ангел Кънчев“. В четвърти клас получава награда за първия акростих в живота си, който е публикуван в сборник с детски произведения. Има не малко публикувани разкази, стихове и статии в регионални (русенски) и национални издания. През 2017 г. издава първата си книга „Престъпни мисли“.

Пламен Петков пише хумор, сатира, различни по жанр разкази, романи, стихове, сценарии. Специално в разказите залага на интригуващ сюжет, при който действието се развива динамично. Целта му е така да завладее вниманието на читателите, че да не могат да откъснат очи, докато не стигнат края.

Заповядайте на 05.12.18 г. от 17.30 ч.! Очакваме ви!

Петя Накова завършва режисура в НБУ. През 2012 година излиза документалният й роман „Проповедникът и Черният кон“ (ИК Изток-Запад). Документалист по сърце и призвание, тя дебютира с филма „Ром Кихот“ (2013 г., сърежисьор с Нина Пехливанова). За да се бори с коварната болест и да запази у себе си радостта от живота и творческото си вдъхновение сили й дава нейното смело сърце, нейното прекрасно семейство - съпругът, синът, нейните верни приятели, както и работата по втория й документален филм.

Нейната книга „Годината на осемте химии” е едновременно съкровено лична, но и някак много-много човешка, искрена, с чисти пориви към обич, доброта и споделеност между човеците!...

„Годината на осемте химии” : „…Семейството на Ани е пред разпадане. Доника очаква внуче. Ваня е бременна. Росица живее спокойно и хармонично. Галя обича спорта и децата си. Всички те са диагностицирани с рак на гърдата. Очаква ги година с осем химиотерапии, много болка, но и изненадващо пътуване към себе си.

Книгата съдържа истинските истории на жени с рак на гърдата, обединени в пет образа. Те са дълбоко интимни и съвсем конкретни със своите чувства, страхове, сънища, обрати и, разбира се, добри и злощастни срещи с нашето здравеопазване. Това е книга за оптимизъм и победа. Защото авторката е една от тези жени….”

Димитър Кенаров: „Петя Накова е военен кореспондент от страната на болестта. С широко отворени очи, без да отвръща поглед и от най-тежките ситуации, тя наблюдава как тялото води битка със себе си, как няколко смели жени всекидневно се борят с терористичните клетки на рака. Изисква се много честност и сила, и голяма доза самообладание, за да опишеш трагедията, когато си в нейния център. Петя Накова е оцеляла, за да ни разкаже.“

Христо Карастоянов: „Странни са тези разкази за дългото преминаване през ада на коварната болест. Наистина странни, защото колкото и да са различни жените, чиито истории е събрала тук авторката, едно нещо ги обединява непоколебимо: преодоляването! Не оцеляването, а преодоляването. Или както казва една от тях – „това не е точка или удивителна, а многоточие към следващите месеци, в които душата ми постепенно започва да се отпуска.”