Обяви и конкурси


Резултати от конкурса за есе на РБ „Априлов-Палаузов“, под мотото „Как библиотеката промени живота ми“:

 

Жури в състав: Цонка Христова, Ева Тюлюмбакова и Анелия Мутафчиева-Христова определи следните

награди:


1. До 19 години:


• I-во място – Стефани Мишева Минчева - гр. Габрово
• II-ро място – Славея Иванова Иванова - гр. Павликени
• III-то място – Симона Мирославова Иванова – гр. Габрово

 

2. Над 19 години:


• I–во място – Мария Христова Димиева – гр. Габрово
• II-ро място – Радослава Минкова Лалева – гр. Габрово
• III-то място – Мариана Иванова Пенчева – гр. Велико Търново

 

Специална поощрителна награда – Анета Билянова Филипова, 10 години – гр. Велико Търново.


Връчването на наградите ще се състои на 21 май 2015 година от 16.30 часа в залата за срещи и събития на РБ „Априлов-Палаузов“ – Габрово.
Отличените от други градове ще получат своите награди по пощата.

 

 

 

Наградени до 19 години

 

 

Първо място – възрастова група под 19 години

Стефани Мишева Минчева

 

 

Как библиотеката промени живота ми

 

 

            Първата мисъл, която изниква в съзнанието ми щом чуя думата „библиотека” е голямата сграда, намираща се близо до гимназията, в която уча. Сградата, криеща историята на стотици автори, на хиляди герои, на различни  и далечни светове. Една отделна вселена, която ме привлича с тайнството си, от което искам да бъда част.

Нещо различно от това, което виждам всеки ден, на пръв поглед обикновено, но

всъщност толкова уникално.

 

            Книгата е предметът, който стана част от живота ми и зае изключително място в него. Всичко започна с посещението ми в Детския отдел на Регионалната библиотека.

Гледката, която се разкри пред очите ми беше невероятна – толкова много книги на едно място, грижливо подредени и готови да разкрият своите тайни пред мен. Те привличаха вниманието ми с красивите си корици, а историите, които ми разказваха ме караха да чета още и още. Караха ме да мечтая, да желая да бъда като героите, за които четях. Времето мина и съдбата ме доведе в „истинската библиотека”, както обичам да я наричам. Научих толкова много, открих думи, за които никога не бях подозирала, че съществуват. Библиотеката ме научи да бъда упорита, да търся знанието и да го поглъщам с огромно желание. Научи ме да чета, но и да разбирам текста, да вниквам в  съдържанието му и да откривам скритите думи. Благодарение на книгите, успях да изградя себе си като мислещ, можещ и развиващ се човек. Четейки се научих да бъда един по-добър човек. Научих се да изслушвам хората, да приемам болката им и да им помагам да я излекуват. Вече знам кога какво да кажа, кога да замълча и кога да предложа съветите си. Вече мога да се справям с думите, да си боравя правилно с тях, опознах тяхната сила, защото грешните думи нараняват повече, отколкото всеки един физически удър.

 

            Библиотеката за мен е като прегръдката на любимия – рай, прекрасно място, на което винаги искам да бъда. Мястото, в което мога да бъда истински щастлива, спокойна и сигурна. Любимият аромат на книги ме обгръща и се изгубвам в нея. Откривам себе си, изгубвам се и се намирам. Пътувам, стоейки седнала пред поредната книга. Запознавам се и се разделям с героите. Плача, страдам, смея се и обичам с тях. Поредният нов свят е пред очите ми, а аз още мисля за предишния, а библиотеката е толкова отворена за мен. Предлага ми още и още книги, още вселени, още планини за

изкачване. Поглъщам информацията, правя своите изводи, страдам за съдбата на героите и с нетърпение очаквам следващите. Тръгвам си щастлива и замислена от този рай, а в чантата ми още книги, които с нетърпение очакват да бъдат разлистени.

 

 

 

Второ място – възрастова група под 19 години

Славея Иванова Иванова

 

,,Как библиотеката промени живота ми“



   Казват , че книгите са богатство и знам, че много от вас ще се съгласят с това.Те не само развиват въображението ни , но и обогатяват нашата реч.
   Още от малки ние се запознаваме със света на книгите, започвайки с вечната класика ,,Пипи дългото чорапче“.Тя, както и много други книги целят да ни научат на нещо, а от нас зависи дали ще се поучим от тях. Да вземем например книгата на Астрид Лингрен. Макар и голяма , тя ни учи на нещо много важно – винаги да бъдем себе си , дори и това да не се хареса на останалите, а също така, че да си различен понякога е хубаво нещо.
   Аз лично винаги съм обичала книгите. Те бяха нещо като спасителна котва за мен. Винаги, когато се чувствах тъжна или изморена, четях. Просто вземах една книга и се понасях на друго място, далечно от реалността. Успокояваха ме, действаха ми магически.
  Помня кога прочетох първият си роман. Беше преди четири години и се казваше ,,Птиците умират сами“. Ако кажа, че не ми е повлиял, ще излъжа.Този роман ме научи на нещо много важно – да приемам нещата, които не мога да променя, но и да се боря за щастието и любовта си. Още помня цитат от тази книга, впечатлил ме най-много: ,,Притискайки гръд към най-острия шип, тя запява най-сладката песен в целия си живот“. И е така. Цял живот бягаме от щастието си, защото ще ни донесе болка, а не бива. Болката е част от израстването ни. Тя трябва да се изживее пълноценно. Без нея не бихме били истински щастливи. Както казват ,,Най-хубавото се добива с цената на голяма болка”.                                                                           
   Другите две книги оказали влияние върху живота ми бяха ,,Жени“  на Чарлз Буковски и ,,Портретът на Дориан Грей“  на Оскар Уайлд. Това, което ме впечатли в тях е, че те описваха реалността. Бяха влезли в човешката душа и я бяха оставили на показ.Уайлд ми показа, че материалното никога не е достатъчно, че не си струва да загубиш душата си за нещо толкова крехко, колкото външното.Един цитат от тази книга ме накара много да се замисля.,,Всички пътища свършват на едно място, Гладис. – Разочарованието‘‘. И гледайки моят живот разбирам, че донякъде е вярно. Но защо животът трябва да е пълен с разочарования и защо ние човеците трябва да ги изживяваме толкова тежко?А може би точно те ни мотивират.Аз винаги съм била на принципа, че когато нещо лошо стане то е да подпомогне хубавото да се случи.Но и аз подобно на много други хора съм страдала заради тези разочарования ,но винаги съм гледала от позитивната страна на нещата и съм приемала стоически пораженията. А Буковски ми показа, че хората всъщност не са такива за каквито се представят и понякога най-лошите са и най-наранените.Той ме накара да търся под повърхността, да търся дълбоко в душите на хората. И аз така правех, макар  и понякога да се разочаровах.
   Казват, че четящите хора имат много живота.Четейки ти навлизаш в едно ново измерение, различно от реалността, сливаш се с героите и изживяваш техните възходи и падения. Затова може би и четящите хора са и най-красивите, заради самите им души и това, което е в тях. В един човек винаги си личи това дали чете или не.Четящите хора говорят красиво, отличават се от другите със своите изрази и бистър ум.
   Затова четете. Отпуснете се на дивана, вземете си някоя хубава книга и се потопете във вълшебния и свят. Защото книгата е магия. Да, тя  съществува! Просто трябва да я потърсиш в света на книгите и да се оставиш  да те води.
 

 

 

Трето място – възрастова група под 19 години

Симона Мирославова Иванова

 

,,Как библиотеката промени живота ми“

 

Библиотеката-това е моят втори дом. Знам, че е клиширано, но истинските чувства  не могат да бъдат скрити пред спътника ми, наречен съвест. А ето и пътя, по който бродих за да достигна до „домът ми”.

Още от ранни детски години исках да порасна бързо, твърде бързо. Но тогава не разбирах, че не съм аз човекът, който движи времето. Всичко идва и си отива, като сезоните е, въпреки че днес не ги усещаме точно така. Но вдъхваме аромата на всеки от тях и поглъщаме емоциите, които ни се предлагат, красиво нали!? Крехка шест годишна възраст, в една група с още много деца, като мен, но бих казала на пръв поглед. При всеки човек любопитството и търпението са развити на различно ниво. Е, при мен те бяха на най-високо, защото знаех, че откривам нещо ново, което ще ми помогне да стана по-голяма. Вече не вярвах, че когато ям повече, ще стана като мама. Няма да премълча и височината си, глава над останалите, още едно качество на моята закрилница.  Но имах един кумир, в лицето на любимата ми учителка.

Часът беше към един следобед и всички малки пакостници трябваше да сме по леглата и готови за сън. Точно тогава ТЯ-госпожа Радкова, четеше своя вестник, след като бе прочела приказка за лека нощ. Знам, че аз съм си хитруша и малко се изслушах, но такава съм си аз и си наумих на малката главица, нова хитринка. От този момент, в продължение на месец-два, моята цел бе да познавам буквите и да мога сама да си чета любимите приказки и стихове.

Разбира се без родителска намеса нямаше как да постигна всяко едно мое умение, а и първото ми посещение в детския отдел на Регионалната библиотека. Първи смели стъпки към храма на книжнината. Сега размишлявам, че вестникът не е най-подходящия пример, но интересът провокира всяка частичка в крехкото ми телце. Аз бях като един бял лист хартия, на който ще бъде излята нечия душа на велик поет. Когато започнах да чета, гледах на себе си, като бъдещ ученик, който е прекрачил прага на школото, но по-скоро се доближава и до своя ангел, към когото се обръща с думата „мамо”!

Сезоните се сменят, а с тях и настроенията ни, но остават спомените. Прочетените книги също покачваха числеността си, а заедно с тях и усещането, че съм станала част от един необикновен приказен сюжет. Вече не съм шест годишното момиченце, а голяма и красива принцеса, търсеща своя любим сред природата и величието на страната ни. Не усещах скуката. Ежедневно бях обградена с много обич, игри и детски искрени викове с приятелите ми, в късните часове под балконите на нашите съседи. По-хубаво от детската усмивка- няма, затова ни прощаваха шумните вечери, а летните нощи бяха вълшебен подарък за нас. Но истината е там, че нямах търпение да се прибера и да отворя и преполовя любимото си четиво.

С библиотеката отраснах. Осъзнах, че книгата е свят, в който никога не знаеш какво ще се случи, но духът ни е силен и не се предаваме пред мечтите. Животът е устроен по начин, който днес може да се случи нещо красиво и в същия миг трудностите бързо „да се притекат на помощ”. В тези моменти, се успокоявам с мисълта, че ако всичко върви гладко, околните и светът няма да са толкова пъстри и вълшебни.

Точно преди две години, друга госпожа, този път в гимназията ми показа различна част от пътя към Храмът на книжнината- отделът за възрастни. Ние екипът на г-жа Барбалова сме били неотлъчно до нея и в нашия проект „Успех”, сме отделяли винаги от личното си време в името на общата кауза. Това ни научи не само да бъдем хора, защото всеки от нас е такъв, а ни даде куража да покажем, че имаме туптящи сърца, отзоваващи се на чужди болки и страдания. Всеки организъм има право на живот и ние не можем да го отнемем, а можем да дадем кураж и подкрепа да продължи да се бори. Това правихме всяка седмица, а с прекрасния екип на библиотека Априлов Палаузов обединихме сили и кураж и станахме една армия срещу пасивността на институциите, които затварят очи пред действителността.

Независими от време и условия си подарихме приятни емоции, както за самите нас, така и за околните, Една усмивка, сгрява хиляди сърца, един мил жест прави десетки променени. Днес почти навършила пълнолетие не се отделям от нашия боен кораб, който плува не по течението, а към посока, присъща за нас. За в бъдеще ще продължа да бъда част от този инициативен, сплотен екип, защото той ме зарежда с енергия и добрини, които да раздам на ближните около мен.

Наскоро прочетох една интересна книга, която дава ценни съвети, а и носи интересно заглавие: „Всичко започна после” на Саймън ван Буй. Човекът преминава различни перипетии, но накрая наистина заслужава щастие. Е тук то бе кратко за моята героиня, но тя го получи. Всеки жест, всяка помощ, биват възнаградени. Аз не само го мисля, но и вярвам в това. Вярвам в чудеса, защото съм „захранена” с вълшебни приказки, а в тях се крие и нотка истина.

И защото съм почти на 18 и зная какво искам за бъдещето, ще направя една равносметка, в която ще проличи упоритостта ми и ще докаже, че мечтите се сбъдват. Казах още в началото, че съм се впечатлила от вестника на моя ментор. Голямата ми мечта е един ден да стана голям успешен криминален журналист. Започнала съм това трудно начинание и предстои да го развия. Продължавам да чета и да помагам на библиотекарите, които станаха и мои приятели. Чувствам ги като семейство.

Семейството ми даде основата, а библиотеката ми изгради цялостно живота. Направи ме по-сигурна и уверена в решенията си. С всяка книга придобивам нов опит, който ми помага за по-нататъчно развитие. Човек се ражда ненаучен, но и умира ненаучен, благодарна съм, че съм поела малки частички от тези святи за мен места и те ще останат винаги в моята душа и сърце. Любовта ми е безгранична!

 

 

 

Поощрителна награда – възрастова група под 19 години
Анета Билянова Филипова



Как библиотеката промени живота ми?
    


Майка ми често ме нарича лудетина. Наистина правя повече бели от другите, но така се случва.

За пръв път отидох в библиотеката с моята госпожа, която каза, че ще четем приказки.  Тя избра мен да прочета първата. Трудно ми беше да говоря пред толкова деца. Все пак започнах. Приказката беше толкова интересна, че всички ме слушаха.
Хареса ми. Хубаво е да показваш какво можеш.

След този ден започнах да ходя сама или с приятелки в библиотеката. Исках да се пробвам да чета още и още. Започвах приказка, и следваща, и следваща. Така заобичах четенето. В началото беше трудно, после стана интересно.

    Невинаги избирам четенето пред игрите, но чета почти всеки ден, дори понякога разказвам какво съм прочела на моята госпожа. Тя казва, че ако искам да приличам на нея трябва да чета всеки ден. Само така мога да стана отличник. Важно е да не се срамуваш. В училище винаги вдигам първа ръка да чета, невинаги текстът е лесен, но
това не ме отказва.

    Библиотеката ме научи да вярвам в себе си и да бъда смела. Сега не се съмнявам, че мога да постигна всичко, стига да съм упорита.

 

 

 

Наградени над 19 години

 

Първа награда възрастова група над 19 години

Мария Христова Димиева

 

 

,,Как библиотеката промени живота ми“

/Есе от фрагменти/

 

 

Буквите

 

С невероятна отчетливост си спомням мига, в който започнах да разпознавам буквите…на родния си език.

 

В същия миг, в който се научих да пиша буквите, моето детско сърце разбра, че имам най-важното за бъдещия си живот.

 

То щеше да бъде писането. Буквите бяха въведение в съдбата ми. Помня щастливата си детска увереност – още тогава знаех, че притежавам единственото сигурно нещо в живота – да пиша букви.

 

Речта назаем

 

После разбрах, че четивата имат душа. Има тревожни, даже и зли книги. Общуването с книги, които те оставят надвесен над вътрешната ти бездна, може да бъде разтърсващо. Особено в младостта или когато не си достатъчно силен мисловно. Тяхната рафинирана отрова ти действа опустошително. Когато си се отдал на книга със зла или просто с болна душа, последицата от отдаването е болест.

 

Има и една спасителна форма – речта назаем.

 

Малко примери:

 

Ако се завръщаш в родното място след дълга раздяла, сърцето ти онемява от нежност. Тогава неволно идват в теб думи, които не си предполагал, че знаеш: „Да се завърнеш в бащината къща…”. Може би си ги учил в училище, но никога досега те не са ти трябвали, не си ги рецитирал. Дори не знаеш, че ги знаеш. Те просто са стояли в теб.

 

Някой е приготвил е говора, създал е тази малка реч на завръщането… и ти я е запазил. Дава ти я, когато тя ти трябва. Сякаш е почувствал, че ще дойдеш в този свят, в който той е бил. Предчувствал е емоционалната огледалност на своята и твоята ситуация.

 

И любовното онемяване е вече изговорено. Смаян от съществото, което не иска нищо от теб и нищо не ти обещава, всъщност си смаян от собствената си безпомощност. Но ти вече си описан от един текст, който започва с плахото: „Две хубави очи. Душата на дете…”

 

Неговата изящност те издига от собствената ти емоционална пепел.

 

Опасната библиотека

 

Ако наистина си четящ човек, постепенно се превръщаш в текст. Твоят „опит” да общуваш с други човеци се свежда до това да ги превръщаш в образи от обичани текстове, които си прочел. Ти не се срещаш с другия като с живот, а като с „образ”, който предварително си опознал. Опитваш се не да разбереш човека, а да го отъждествиш с цитата, който обичаш. Превръщаш го в думи и всъщност го ограничаваш. Като четящ човек вече си разпределил ролите. За себе си си отредил ролята на Избраника – както и да я разбираш, каквато и да е тя. Откривайки аз-образа, вече си се съгласил да живееш в свят от образи. И този свят за нищо на света няма да замениш с реалния.

 

Нищо ново при мен

 

Библиотеката не промени моя живот. Аз израснах в нея и продължавам да живея там. „Ако ме попитат какво е имало най-голямо значение в живота ми, бих отговорил: бащината ми библиотека. Понякога си мисля, че така и не съм излизал от тази библиотека” – пише Борхес.

 

Библиотеката като институция е олицетворение на света – ученолюбив, разумен, хуманен. Идеалното олицетворение.

 

И може би Робинзон е бил блажен, когато се озовава на необитаемия остров с Библия – единствено необходимото четиво, представляващо всъщност Библиотека. Идеалната Библиотека.

 

Неизразима е слабостта по четенето. Понякога си мисля, че да четеш е не само страст, а усещане, че живееш повече – повече от това, което ти се полага.

 

А да пишеш… може би означава да подреждаш вътрешната книга от знаци, които животът е отложил единствено у теб. Един „личен прочит” – отражения от тайната на собственото ти съществуване…

 

Ако текстът можеше да говори, той би казал: „Пази ме, докато ме докосваш.”

 

Също като човек.

 

Библиотеката не промени моя живот. В нея аз съм вече описана.

 

Част от нейната Книга, аз съм едно четящо сърце.

 

 

 

Второ място – възрастова група над 19 години

Радослава Лалева

 

 

                  КАК БИБЛИОТЕКАТА ПРОМЕНИ ЖИВОТА МИ

                                                  „ Не е възможно да се направи по – голямо благодеяние

                                                   на младия човек от това да му се предостави безплатен

                                                   достъп до добра обществена библиотека.”

                                                               ( Джон Брайт – английски политически деец)

 

    Спомням си един разговор с възрастен непознат човек, докато пътувах в задушно купе на влак, с тридесет и осем градусова жега на път за столицата. Тръгнахме от баналните ежедневни теми за работа, прехрана и бъдещето на младите хора в страната и извън нея. Постепенно разговорът се прехвърли към четене, изкуство, книги. Случи се така, че той заговори за свой отдавна починал роднина евреин, който бил библиотекар и останал в Германия по време на бурните четири – пет военни години, когато гоненията срещу евреите се разраствали с пълна сила. Повечето от тях имали пиана и много книги. „ Не можеш да заминеш и захвърлиш на съдбата току ей така книгите и пианото си…” – споделяще той.

    Този разговор с непознатия възрастен господин в задушното купе на влака няма как да го забравя.

    За по – голяма част от хората да живеят щастливо в днешно време, означава да живеят бързо, на обороти – това го е прозрял още френският философ Пиер Буаст. Тези дни отново имаше взривове в малкото китно българско селце Иганово, дори започнаха да подозират саботаж. А кое е това, което може да „взриви” духа на съвременния човек, независимо от възрастта му? Със сигурност не десетте процента ръст на сделките с недвижими  имоти. Трябва нещо повече. Нещо, което да служи за двигател на човешкото въображение. Една книга например. Една добра книга, която може да ни подари приятел, да закупим от книжарница, или просто да отидем и вземем от библиотеката, било то градска, читалищна или училищна. Писателят Пиер Никол е установил, че библиотеките са магазини на човешките фантазии. А немският философ Артур Шопенхауер с блаженство е възкликнал: „По – голяма част от човешкото знание във всички отрасли съществува само на хартия, в книги – това е хартиената памет на човечеството… затова само сбирката от книги, библиотеката е единствената надежда и неущожимата памет на човешкия род!...”

    По телевизията вървят новини – скандали и бой заради грандиозен дефицит на марули в момента, поради съсипаната реколта от проливните дъждове и влагата през февруари и март. Не ми се слуша, затова се усамотявам в съседната стая с моя най – верен приятел – Книгата. Независимо от кой автор е и какъв е сюжета. И от „най- загубената” книга човек има какво да научи. Спомням си с умиление за детските и ученическите си години, когато като хищен орел награбвах едновременно по две книги от кварталната, и по две от градската библиотека на седмица и буквално ги изчитах почти на един дъх! Водех се от мотото на Достоевски: „Учете и четете. Четете сериозни книги. Животът ще направи останалото.” Четенето на книги е събудило и в създателя на научната биология Чарлз Дарвин желанието да вложи своето скромно камъче във величествената сграда на природознанието.

    Библиотеката, книгите – това е моето духовно Пристанище. Ето ме отново с книга в ръка, взета от библиотеката. Традицията ми да вземам книги оттам продължава и до ден днешен, когато съм на тридесет и четири – макар и не така интензивно, както в детските си години, поради липсата на време, което ми се налага да отделям за работа, която да ми осигурява някакъв стандарт на живот. Стандарт, в който задължително всеки месец присъства купуването минимум на една, максимум на няколко томчета с книги. Библиотеката и книгите – моят духовен дом. Не съм без дом. Една от любимите ми книги от детството – „Без дом” на Хектор Мало. Наред с „Малкият принц” на Екзюпери, „Оливър Туист” на Дикенс и приказките на Ханс Кристиан Андерсен. Време е за домашен коктейл заедно с една вълнуваща книга в ръка. Приготвям си набързо питието, което е измислила майката на Уинстън Чърчил, когато сложила в чашата черешка – „Манхатън”. Книгата е „Клуб разбити сърца” на Итън Блек. „… Най – големият съюзник на злото е неспособността на обикновения гражданин да приеме неговото съществуване…” – пише авторът. Така е. Животът постоянно ни поднася изненади, невинаги приятни. Единствените сигурни неща докато преминаваш през него са данъците и смъртта. За щастие още няма данък за душите на нас хората, които се храним с писаното слово.

    Мисля си, че от всички преимущества, с които се ползваме в нашия век, едно от нещата на които трябва да сме най – благодарни е общодостъпността на книгите. Тук отново голяма роля играят библиотеките. И работещите вътре библиотекари, които са готови да те ориентират в духовния лабиринт, ако се изгубиш. „Каква наслада е да се намираш в добра библиотека! – ентусиазирано споделя английският писател Чарлз Лемб. – „Да гледаш книгите си е щастие! Пред теб е пир, достоен за боговете, ти съзнаваш, че можеш да вземеш участие в него и да напълниш догоре своята чаша!...”

    Телевизорът оттатък продължава да мърмори. Започват „кърпенето” на магистралите преди летните отпуски. Акцентът в интернет пък изцяло пада върху експозицията с антични предмети „Епопея на тракийските царе” в Лувъра, в Париж, наред с автопортретите на именити български художници, намерили също достойно място вътре…

    Смелост е да се изправиш срещу страховете си. Не е никак лесно. Човек бързо се изгубва без духовна опора. За мен такава е книгата. Повечето страхове на хората произтичат от това, че всеки иска да промени и нагоди света към себе си така, че да може максимално дълго да задоволява нуждите си. Това е основополагащата философия на консуматорското общество. Не на общество с духовни ценности и устои. Консуматорите не виждат и не усещат красотата. Вярно е, че красотата има множество форми – интелектуална, физическа, духовна, социална, и всяка от тях е по своему удивителна. Но да превъзмогваш загубите и да гледаш живота в очите с всичките му неясноти и абсурди и въпреки всичко да съхраниш способността си да се радваш и да се смееш , да вярваш, че има смисъл да продължаваш да се бориш – на това са способни малцина. Обикновено хората, които четат. И мене книгите ме научиха на тези неща. Въпреки, че е много голяма разликата дали се чете за развлечение и удоволствие, или за да си извадиш някаква поука от написаното. Ето как БИБЛИОТЕКАТА оказа влияние и промени моя живот!

    А какво би представлявала библиотеката на Бъдещето? Обичам един стих от Шекспир: „Нищ е оня, що няма търпение!” И библиотеката на бъдещето ще е като Александрийската библиотека – няма да е важна фасадата ѝ, а съхранената интелектуална дейност между нейните стени.

     „… Ето как тръгнах по синия път…” – споделя писателят Кенет Уайт. Но какъв е този син път? – ще попитате вие. „Самият аз нищо не зная за него.” – казва той. – „Има синьо в безкрайното небе, разбира се, има синьо в реката… и по – далече е синьото на ледовете… Може би идеята е да се отиде по – далеч от възможното, чак до територията, където времето се превръща в пространство, където нещата се появяват в цялата своя голота и където духа безименният вятър. Може би… Синият път е може би пътят на ВЪЗМОЖНОТО…”

    Днес е 20 април – една паметна дата в българската история. Обявяването на Априлското въстание. На този ден преди 139 години един народ – българският – се вдига срещу цяла империя в името на едно: СВОБОДАТА! Свободата на тялото и духа. Вървя по широкия площад, водещ към библиотеката и броя наум – един, още един, и още един, още двама – все млади хора, крачат оптимистично, излизайки от библиотеката с книги под мишница или в ръце. Мисля си – значи все пак не е била напразна саможертвата на нашите предци – свободата я има! Свободата на Духа! И най – хубавото е, че човек сам избира какво да прави с нея. Както и само той после е отговорен за последствията от направения си житейски избор.

 

 

 

Трето място – възрастова група над 19 години

Мариана Иванова Пенчева

 

Библиотеката – спомени и настояще

 

         Познавам бащата на моята баба бегло, но всички казват, че е бил забележителен човек, с афинитет към книгите, към четенето и към хората, той няколко деситилетия изпълнявал житейската си мисия – да им помага. По професия библиотекар, по същност – добър човек, моят прадядо дълго, почти до своя край, се грижи не само за

библиотеката, но и за читалището, на което е бил председател – НЧ „Христо Ботев – 1894” в село Гостилица.

 

            Още от дете любимото ми място в селото е това читалище. Дали заради прадядо ми, дали заради това, че и моята баба се посвещава на същата дейност, но онази искра, която я има в мен е там още от детството ми и постепенно, с годините се превръща в огън, който пали и другите.

 

            Библиотеката е сакрално място за мен, това е така, защото там се пази тишина, подобно на влизането в храм. Там човек може да остане сам с мислите си, а и е нужна тишина, за да се тръгне по необятните пътеки на знанието и на въображението. Казват, че благодарение на литературата човек може да изживее няколко живота.

 

            Домът на литературата са именно библиотеките, там, където с грижа се съхраняват пътеводителите в живота на човек – книгите, ... защото с тях светът е по-хубав, очите на човек стават по-други, изведнъж проглежда ...

 

            Библиотеката е място, на което се раждат мечти, място, на което скуката не съществува, място, което трябва да се посещава често, място, на което можеш да срещнеш истински приятели. Само тя може да възпита децата в любов към книгите, а  от това по-ценно няма.

 

            Как библиотеката промени живота ми? – мисля, че го е направила още преди да се родя, а и след това. Какво получих? – увереност в това какво мога и знам, разходка в непознати светове, голямо въображение, уроци за живота ...

 

            Библиотеката ме направи по-добър човек, ей така неусетно... и днес, с любов и желание я посещавам, не само, защото за нея се грижат хора, с които сме сродни души, такива, с които часовете минават като миг, а и заради всичко онова, което се крие и чака да бъде потърсено на дългите редове с книги, заради особения мирис, идващ още от детството, заради тишината, която ми позволява да слушам повече себе си и заради всичко научено... благодаря.

 

 


 

Работно време с читатели:

от понеделник до петък:  9.00 – 18.30 ч.

Детски отдел:

Лятно работно време  9.00 – 18.30 ч.

Зимно работно време 9.00 – 17.30 ч.

Филиал:

от понеделник до петък: 9.00 – 12.00  13.00 – 18.00 ч.

Контакти:

гр. Габрово, 5300
пл. "Възраждане" №23
e-mail: libgab@mbox.contact.bg

 

 

 

 

Регионална библиотека „Априлов – Палаузов“ - Габрово
Прима-Софт ООД
Facebook
Карта на сайта